Небето се продъни и заплака.
Изсипа си дъждовните сълзи.
Не се сърди, небе на бурята,
ти отдавна чакаше в душата ти
да завали.
Не се сърди! Светкавиците са
безмилостни.
От допира на всяка мълния
раните започват да кървят...
Изтърпи!Нали отдавна искаше,
с грохот оковите да се строшат
Не се плаши, небе от вятъра. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up