НЕБЕТО СЕ ПРОДЪНИ...И ЗАПЛАКА

18 may 2006, 7:28

Poesía

1241 0 11

Небето се продъни и заплака.
Изсипа си дъждовните сълзи.
Не се сърди, небе на бурята,
ти отдавна чакаше в душата ти
да завали.
Не се сърди! Светкавиците са
безмилостни.
От допира на всяка мълния
раните започват да кървят...
Изтърпи!Нали отдавна искаше,
с грохот оковите да се строшат
Не се плаши, небе от вятъра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

НЕБЕТО СЕ ПРОДЪНИ...И ЗАПЛАКА

Искате да прочетете повече?

Propuestas