Mar 22, 2009, 8:50 AM

Неблагозвучност 

  Poetry » Phylosophy
561 0 10
Като по чудо раждаш се със вик,
венец си на природата
и плачеш, и трепериш като лист,
не благи са понякога чертозите.
Като по чудо мъчиш се да заличиш,
иронията на планетата,
надбягваш сякаш своите мечти,
безкрайните и вечните.
Като по чудо хаоса си овладял
и всеки звук не благ заключваш
или си блед, необяснимо ням,
но чувстваш, чувстваш, чувстваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??