Mar 22, 2009, 8:50 AM

Неблагозвучност 

  Poetry » Phylosophy
533 0 10

Като по чудо раждаш се със вик,

венец си на природата

и плачеш, и трепериш като лист,

не благи са понякога чертозите.

 

Като по чудо мъчиш се да заличиш,

иронията на планетата,

надбягваш сякаш своите мечти,

безкрайните и вечните.

 

Като по чудо хаоса си овладял

и всеки звук не благ заключваш

или си блед, необяснимо ням,

но чувстваш, чувстваш, чувстваш...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??