Като по чудо раждаш се със вик,
венец си на природата
и плачеш, и трепериш като лист,
не благи са понякога чертозите.
Като по чудо мъчиш се да заличиш,
иронията на планетата,
надбягваш сякаш своите мечти,
безкрайните и вечните.
Като по чудо хаоса си овладял
и всеки звук не благ заключваш
или си блед, необяснимо ням,
но чувстваш, чувстваш, чувстваш...