Не ме мисли –

когато дойде вятърът, ще си замина.

Не ме жали –

когато утрото с любов ме стопли.

Не ме вини –

аз нося студ във мойто име.

Не ме лъжи –

изгарям бяла в твойте вопли.

Не ме кани –

аз нямам сили с тебе да остана.

Не ме търси –

на вятъра следите ще последвам.

Не ме моли –

съдбата ми така е начертана.

Не ме мъчи –

за теб аз себе си погребвам...

Защото нося свойта обич бяла

в креслото на зимата студена.

И сняг е мойта същност цяла -

от твоята любов изпепелена...