Не ме мисли –
когато дойде вятърът, ще си замина.
Не ме жали –
когато утрото с любов ме стопли.
Не ме вини –
аз нося студ във мойто име.
Не ме лъжи –
изгарям бяла в твойте вопли.
Не ме кани –
аз нямам сили с тебе да остана.
Не ме търси –
на вятъра следите ще последвам.
Не ме моли –
съдбата ми така е начертана.
Не ме мъчи –
за теб аз себе си погребвам...
Защото нося свойта обич бяла
в креслото на зимата студена.
И сняг е мойта същност цяла -
от твоята любов изпепелена...
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados