Недей ме гледа

Aug 19, 2012, 12:12 PM

Poetry » Love

482 0 4

Недей ме гледа

Недей ме гледа,

моля те,

недей ме гледа.

Все още

много съм суетна.

Пътувам

към пристанище последно

и пътьом

тук се канех да приседна...

Гласа ми слушай –

знаеш,

той е същият

(с особената своя нотка).

И спомняй

миговете ни вълшебни,

че няма те да се повторят.

Рисува Времето -

безмилостно,

извечната картина своя.

Бразди оставя по лицето...

Недей ме гледа,

чуваш ли,

недей ме гледа!....

Вили Димитрова

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2012-08-21T13:05:04+03:00

Благодаря ти, Руси! Наистина ще ми е нужен попътен вятър...Сега се уча да "плавам"!
Kataneca (Русин Катански)

2012-08-21T11:44:29+03:00

Добре дошла при откровенците! Попътен вятър към пристанището и твоя Бряг!
kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2012-08-20T14:24:51+03:00

Благодаря ти сърдечно, Евгения!
geni24 (Евгения Георгиева)

2012-08-19T17:26:05+03:00

Поздрави за стиха! Много ми хареса!