Подай ръка – за нея ще те водя!
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...?
Да те съпътствам в сънищата твои?
И да летиш със мен без капка страх
в мечтите си – забравила покоя...?
И да не питаш
теб защо избрах...?
Със мен във свойте мисли да препускаш...?
Да бъдем двама – дълги нощи... дни...?
Недей тогаз ръката ми изпуска!
Върви до мен!
И с мене остани...!
© Георги Ванчев All rights reserved.
личности,разбира се.Като идея,като стих-прекрасно...както всичките ти стихове,обаче ... това с покорството май няма да допадне на никоя силна жена,като философия.