4.02.2011 г., 11:58 ч.
Недей ръката ми изпуска
Подай ръка – за нея ще те водя!
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...?
Да те съпътствам в сънищата твои?
И да летиш със мен без капка страх
в мечтите си – забравила покоя...?
И да не питаш
теб защо избрах...?
Със мен във свойте мисли да препускаш...?
Да бъдем двама – дълги нощи... дни...?
Недей тогаз ръката ми изпуска!
Върви до мен!
И с мене остани...!
© Георги Ванчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Завладяващ стих!
-
Само не искай да ти се покорява и може и да остане, поздрав за стиха...
-
Да се лишиш от своя дух свободен?
без това условие е разкошно!!! -
Искрено!
-
Браво!По мъжки
-
Хубав стих, Джордж.
Макар основната идея да разказва играта на "правото ни на лично пространство" -
Спокойно, чичо Гошо, държа те здраво хах хареса ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
личности,разбира се.Като идея,като стих-прекрасно...както всичките ти стихове,обаче ... това с покорството май няма да допадне на никоя силна жена,като философия.