Неделя сутрин. Не бързам за никъде.
Едно ми е такова… мързеливо…
В полусън, на топло под завивките
усмихвам се през миглите сънливо.
Сънят поседнал е, преди да тръгне...
На криеница играхме с него до среднощ,
опитвайки се мислите ми да изтръгне…
Но утрото е тук, отивай си, вечерен гост!
Днешният ден се промъкна по чехли,
отметна небрежно моя кичур коса.
Подреди задачите по приоритети
в точен списък - как, къде и кога: ...