Неделя сутрин. Не бързам за никъде.

Едно ми е такова… мързеливо…

В полусън, на топло под завивките

усмихвам се през миглите сънливо.

Сънят поседнал е, преди да тръгне...

На криеница играхме с него до среднощ,

опитвайки се мислите ми да изтръгне…

Но утрото е тук, отивай си, вечерен гост!

Днешният ден се промъкна по чехли,

отметна небрежно моя кичур коса.

Подреди задачите по приоритети

в точен списък - как, къде и кога:

Да споделя сънувания сън с човека,

с любов наричан „моя половина“,

в ръка, заместваща възглавницата мека

сгушена и защитена, като в раковина.

Да хвърля поглед после в телефона,

за новини, за снимки от децата…

Да напоя цветята на балкона,

въздушната ми връзка със земята…

През кръпките на моето сърце

безброй лъчи от обич да разпръсна,

да засияе като светлина от стъкълце,

да може тя във всеки да възкръсне.

Не бързам…Неделя вечер е. Поредната…

Пак с нощта ще разнищвам битието…

За съня оставям вратата открехната,

а до тогава, нека ме води сърцето!