Nov 15, 2009, 11:14 AM

Неделно откровение 

  Poetry » Other
1765 0 13

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.

Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.

Обичам го! Обичам го такъв -
непретенциозен, тих, неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз,
играещ си в косата на момиче.

Целувам го... -  по тишината, по деня,
по устните му - храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря, че ти си аз... и вярваш в мене!!!"

© Катерина Кайтазова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??