В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.
Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.
Обичам го! Обичам го такъв -
непретенциозен, тих, неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз,
играещ си в косата на момиче.
Целувам го... - по тишината, по деня,
по устните му - храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря, че ти си аз... и вярваш в мене!!!"
© Катерина Кайтазова Все права защищены