ANONIMNIQ (Георги)
26 9
Sep 6, 2016, 8:36 PM

Недоизказано 

  Poetry » Love
368 0 5

Нощта се ражда с вик на тишина.

Минутите се нижат до безкрайност.

Стените са пропити във тъга

и липсата ти няма срок на давност.

 

Във чашата се давят куп сълзи,

за всички неизречени желания,

за всички недосбъднати мечти

и всички неизпратени послания.

 

И чакам те в поглъщащия мрак,

на гарата на бъдещите дни,

където, знай, не води никой влак

и пътят вече мъничко боли.

 

И пак те искам, толкова прекрасна,

с усмивка върху нежното лице,

но всичките надежди бавно гаснат

и падат от самотното небе.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??