ANONIMNIQ (Георги)
26 9
6 sept 2016, 20:36

Недоизказано 

  Poesía » De amor
366 0 5

Нощта се ражда с вик на тишина.

Минутите се нижат до безкрайност.

Стените са пропити във тъга

и липсата ти няма срок на давност.

 

Във чашата се давят куп сълзи,

за всички неизречени желания,

за всички недосбъднати мечти

и всички неизпратени послания.

 

И чакам те в поглъщащия мрак,

на гарата на бъдещите дни,

където, знай, не води никой влак

и пътят вече мъничко боли.

 

И пак те искам, толкова прекрасна,

с усмивка върху нежното лице,

но всичките надежди бавно гаснат

и падат от самотното небе.

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??