Аз не мога да мразя- това чувство убива бавно, но сигурно душата. Аз не мога да съм горда, затова ме тъпчат често, за човек не ме признават... Аз не съм егоистка, затова на другите давам - предимство в магазина или във влака... Аз не мога да бъда критична, /освен към себе си, разбира се/, а мен ме критикуват всички... И сега се чудя - редно ли е всички тези черти, да не бъдат мои добродетели, а най-сериозни недостатъци?