4 oct 2006, 1:06

Недостатъци 

  Poesía
713 0 8
Аз не мога да мразя- това чувство убива бавно, но сигурно душата. Аз не мога да съм горда, затова ме тъпчат често, за човек не ме признават... Аз не съм егоистка, затова на другите давам - предимство в магазина или във влака... Аз не мога да бъда критична, /освен към себе си, разбира се/, а мен ме критикуват всички... И сега се чудя - редно ли е всички тези черти, да не бъдат мои добродетели, а най-сериозни недостатъци?

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки си има такива,просто трябва да се свиква с недостатъците на другите
  • Благодаря ти много и от все сърце!
  • Поздравявам те,че имаш смелост да кажеш гласно тези проблеми,които доста хора имат-наричат се комплекс за малоценност,но не всички си признават-познато ми е-но за да промениш нещата трябва да започнеш да мислиш първо за себе си,не да мразиш,не да си високомерна...,но трябва да преценяваш на кого да се раздаваш...не се променяй-просто се грижи повече за себе си!Поздрави!И оценка за смелостта..
  • Благодаря на всички!Прави сте!Наистина по-прилича на есе,но исках да го напиша като стих!Извинявам се
  • Вместо омраза- обич,
    горда бъди- не позволявай да те мачкат,
    давай, но и получавай, защото един ден ще се окаже, че няма да имаш нищо за даване.
    А щом те критикуват виж къде си сгрешила и се поправи!!!
    Това е моят съвет. Ако ти харесва, приеми го!!!
    Поздрави, Галя!!!
  • Не , не е редно.
    Те са богатство.
    Запази ги в теб.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесна идея, но прилича повече на есе! Прощавай! Привет!
  • Те са добродетели мила!!! И ги запази завинаги у себе си Поздрави, хареса ми!
Propuestas
: ??:??