Oct 26, 2010, 9:23 PM

Недостъпна 

  Poetry » Humour
702 0 4

НЕДОСТЪПНА

 

 

Ти влезе ми в ума, откакто те видях,

в сърцето ме прониза.

За тебе съм готов и на финансов крах,

и на душевна криза.

 

Сега съм вкъщи сам, мета и бърша прах -

жена ми тъй ме иска.

А миналата нощ до късно не заспах,

пресмятах и премислях.

 

И колко ми е нужен дъхът ти осъзнах,

и колко си ми скъпа...

Сънувах, че си моя, но никак не успях

бюджета да скалъпя.

 

И чудя се сега - заради кой ли грях

не мога да те имам:

нали уж всеки път, когато съгрешах,

се изповядвах в рими.

 

Но вярвам, някой ден, макар и сиромах

и не съвсем достоен,

със тебе ще мета и ще обирам прах,

прахосмукачке моя!

 

 

© Асен Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.

  • Ивайло и Петя,вие отделихте от себе си, за да ме прочетете, затова - благодаря!
  • То и аз така... а ти успя да ни заблудиш!
  • Е, тук, Асене, направо ме разби. През цялото време си мислих, че става въпрос за жена, а ти накрая изплю камъчето. И ме усмихна. Честит празник, будителю. Здраве и мир в семейството. Иво
Random works
: ??:??