НЕДОСТЪПНА
Ти влезе ми в ума, откакто те видях,
в сърцето ме прониза.
За тебе съм готов и на финансов крах,
и на душевна криза.
Сега съм вкъщи сам, мета и бърша прах -
жена ми тъй ме иска.
А миналата нощ до късно не заспах,
пресмятах и премислях.
И колко ми е нужен дъхът ти осъзнах,
и колко си ми скъпа...
Сънувах, че си моя, но никак не успях
бюджета да скалъпя.
И чудя се сега - заради кой ли грях
не мога да те имам:
нали уж всеки път, когато съгрешах,
се изповядвах в рими.
Но вярвам, някой ден, макар и сиромах
и не съвсем достоен,
със тебе ще мета и ще обирам прах,
прахосмукачке моя!
© Асен Димитров Все права защищены