Недовършена целувка остави, тръгайки си от града.
Плача в тъмнината, стена в самота.
Тръгна и отново съм сама,
тръгна и остави празнина.
Дните вече не са ясни и щастливи
като тръни на кактус - остри и бодливи,
пронизват ме ден след ден, когато теб те няма,
пронизват ме и издълбават яма.
Ангелите от небето всяка нощ ме посещават,
с топли думи се опитват да ме увещават,
но сърцето не поддава,
но не го и заслужава ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up