Недовършена целувка остави, тръгайки си от града. Плача в тъмнината, стена в самота. Тръгна и отново съм сама, тръгна и остави празнина. Дните вече не са ясни и щастливи като тръни на кактус - остри и бодливи, пронизват ме ден след ден, когато теб те няма, пронизват ме и издълбават яма. Ангелите от небето всяка нощ ме посещават, с топли думи се опитват да ме увещават, но сърцето не поддава, но не го и заслужава да е далече все от теб, макар да иска да е все до теб. С пръски от сълзи ме пръскат ангелите във съня и не мога аз да ги прогоня и измъчват ме с красиви мигове, превръщайките дни във векове. Но болката остава и тласка спомените към забрава. Мечти горят в пожар от чувства, в съзнанието въртят се неказани пророчества, моментите замират във праха и отлитат с на любовта духа. Оставят ми отново болката от самотата и сивотата във живота след липсата на красотата. Но надеждата остави я моята душа, макар и сълзите да не мога да пресуша. Викът ми в тъмнинатата пронизва празнотата. Разрушава реалността и прогонва сладостта. Но кара ме да помъдрявам и със сетни сили любовта си да защитавам!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.