Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни.
В поезията ми няма рима, нито ритъм,
дали е бял, класичски, свободен стих, не знам.
Критиците не са ми важни, нито тези,
които не могат да я разберат!
Поезията ми е картини...
Родени от развинтено въображение,
от болка, от любов, от бунт, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up