Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни.
В поезията ми няма рима, нито ритъм,
дали е бял, класичски, свободен стих, не знам.
Критиците не са ми важни, нито тези,
които не могат да я разберат!
Поезията ми е картини...
Родени от развинтено въображение,
от болка, от любов, от бунт, ...