Да те събуждат сутрин чайките с неистово летене,
а моите коси, над тебе непокорно разпилени...
И да нахълтва слънцето сияещо, търкулнало се
по покриви на къщи, сякаш акт ритуален...
Да ме събуждаш нощем, сред нямота на сънищата ми,
а с лице, с тяло, с трепереща душа да те усетя...
И ме усмихваш като младенец, в съня си чист,
с малинови ухания и спомените детски...
Да се събудим като огнен залез, над вода повтарящ се,
а отворили очи сред звуци от китарни струни...
И даже всичко да е насън само романтично,
в косите ми игриво, лице до моето да скупчиш...