15 feb 2008, 7:32

Неистово 

  Poesía » De amor
736 0 22
Да те събуждат сутрин чайките с неистово летене,
а моите коси, над тебе непокорно разпилени...
И да нахълтва слънцето сияещо, търкулнало се
по покриви на къщи, сякаш акт ритуален...

Да ме събуждаш нощем, сред нямота на сънищата ми,
а с лице, с тяло, с трепереща душа да те усетя...
И ме усмихваш като младенец, в съня си чист,
с малинови ухания и спомените детски...

Да се събудим като огнен залез, над вода повтарящ се,
а отворили очи сред звуци от китарни струни...
И даже всичко да е насън само романтично,
в косите ми игриво, лице до моето да скупчиш...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??