димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
May 29, 2012, 1:05 PM  

Неизбежно 

  Poetry
621 0 2
Седемдесет години,
някак стряскащо звучи.
Години, бързо отлетели,
сребро белее в коси…
Сега… съм на предела,
чука на вратата старостта.
Но сърцето си остава младо,
копнее пак за пролетта.
Младостта… тя отмина,
как да му обясня.
Нали за това, че тупа,
все още жива съм сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Random works
: ??:??