димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
May 29, 2012, 1:05 PM  

Неизбежно 

  Poetry
576 0 2

        

Седемдесет  години,

някак стряскащо звучи.

Години, бързо отлетели,

сребро белее в коси…

 

Сега… съм на предела,

чука на вратата старостта.

Но сърцето си остава младо,

копнее пак за пролетта.

 

Младостта… тя отмина,

как  да му обясня.

Нали за това, че тупа,

все още жива съм сега.

 

 

 

 

 

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??