Неизбежно

29 may 2012, 13:05 2021-01-19T11:37:13+02:00

Poesía

623 0 2

Седемдесет години,
някак стряскащо звучи.
Години, бързо отлетели,
сребро белее в коси…
Сега… съм на предела,
чука на вратата старостта.
Но сърцето си остава младо,
копнее пак за пролетта.
Младостта… тя отмина,
как да му обясня.
Нали за това, че тупа,
все още жива съм сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неизбежно

Искате да прочетете повече?

Propuestas