donchevav (Венета)
82 557
Nov 2, 2014, 5:28 PM

Неизбежно 

  Poetry » Love
359 0 2

 

Неизбежно…

 

 

Безлично, тъжно, стряскащо - така

изтляват на деня ми цветовете,

оставят сива, пепелна следа

и стъпки в нея, бягащи по светло.

 

Без  памет търсят сънните  ръце

опора в мрака - тебе да прегърнат.

Но чувстват някак - в други сън ще спреш

и други светове ще те погълнат.

 

Днес всичко светло в себе си събрах,

праха изтрих, ръцете си и двете

превърнах в цветни панделки. Но в  страх,

 

дъхът ми спря и изведнъж разбрах,

че ти - избрал деня и цветовете -

по светло още тръгнал си си с тях.

 

© Венета All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??