donchevav (Венета)
82 557
2 nov 2014, 17:28

Неизбежно 

  Poesía » De amor
360 0 2

 

Неизбежно…

 

 

Безлично, тъжно, стряскащо - така

изтляват на деня ми цветовете,

оставят сива, пепелна следа

и стъпки в нея, бягащи по светло.

 

Без  памет търсят сънните  ръце

опора в мрака - тебе да прегърнат.

Но чувстват някак - в други сън ще спреш

и други светове ще те погълнат.

 

Днес всичко светло в себе си събрах,

праха изтрих, ръцете си и двете

превърнах в цветни панделки. Но в  страх,

 

дъхът ми спря и изведнъж разбрах,

че ти - избрал деня и цветовете -

по светло още тръгнал си си с тях.

 

© Венета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??