Неизбежно
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво...
живи факли – не липи,
а в сърцето ми – огниво,
въгленче под пепел спи.
Тлее тихичко и чака,
от светулки дъх краде –
да не го погълне мрака.
И не бърза. Закъде?
С нега котешка и с нежност
милват моите слова.
Ти ще дойдеш. Неизбежно,
тъжен е и затова
пали дървеса, дъбрави
август... стар и нелюбим...
Въгленче поне остави.
Дойдеш ли, ще изгорим...
И щурците, вън пияни,
сто цигулки ще горят...
В нашите горещи длани
ще възкръсне този свят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Оги!
-
Да възкръснем след горещото лято. Поздравления за хубавият стих!
-
Благодаря, Краси! И на всичи поспрели на моята страничка.
-
"И щурците, вън пияни,
сто цигулки ще горят...
В нашите горещи длани
ще възкръсне този свят..."
Красота...
Поздрав, Наде! -
Предлагам да го спънем август и да не си ходи.
Това е в кръга на шегата.
Много ти е хубаво стихотворението, Наде. -
Еххх, нека август не си тръгва още...
Прекрасно е, Наде! -
Мъдрост моя, Емо, благодаря ви!
-
Неизбежен пожар, неизбежна любов...
Кратък миг като вечност. Попаднал
между август и първият есенен зов
тлее въглен и бъдещи спомени пази ...
Прегръдки Талантливке! -
Както винаги, прекрасна поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
