20 ago 2024, 19:39  

Неизбежно 

  Poesía » De amor, Del paisaje
181 2 9

Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво...
живи факли – не липи,
а в сърцето ми – огниво,
въгленче под пепел спи.
Тлее тихичко и чака,
от светулки дъх краде –
да не го погълне мрака.
И не бърза. Закъде?
С нега котешка и с нежност
милват моите слова.
Ти ще дойдеш. Неизбежно,
тъжен е и затова
пали дървеса, дъбрави
август... стар и нелюбим...
Въгленче поне остави.
Дойдеш ли, ще изгорим...
И щурците, вън пияни,
сто цигулки ще горят...
В нашите горещи длани
ще възкръсне този свят...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Оги!
  • Да възкръснем след горещото лято. Поздравления за хубавият стих!
  • Благодаря, Краси! И на всичи поспрели на моята страничка.
  • "И щурците, вън пияни,
    сто цигулки ще горят...
    В нашите горещи длани
    ще възкръсне този свят..."
    Красота...
    Поздрав, Наде!
  • Предлагам да го спънем август и да не си ходи. Това е в кръга на шегата.
    Много ти е хубаво стихотворението, Наде.
  • Еххх, нека август не си тръгва още...
    Прекрасно е, Наде!
  • Мъдрост моя, Емо, благодаря ви!
  • Неизбежен пожар, неизбежна любов...
    Кратък миг като вечност. Попаднал
    между август и първият есенен зов
    тлее въглен и бъдещи спомени пази ...

    Прегръдки Талантливке!
  • Както винаги, прекрасна поезия!
Propuestas
: ??:??