Неизбежно като бъдеще

Sep 1, 2019, 4:24 PM

Poetry » Other

730 7 11

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене...
прилива на топлата ми сянка.
Неизбежно като бъдеще
е очакването
на небето за птици,
на дървото за път,
на болката за рана...
Само белезите на хоризонта попиват в погледа на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неизбежно като бъдеще

Want to read more?

Random works