Неизбежно като бъдеще 

© All rights reserved.

Comments

• rumbic (Руми)

  2019-09-03T11:33:31+03:00
  Твоята образност винаги е довеждала до мен едно възхищение, защото не всеки умее да рисува с думи, както ти си го можеш! Поздравявам те, Райне!
• RainaVakova

  2019-09-02T22:02:06+03:00
  Благодаря ти, Гавраиле! Хубава вечер!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2019-09-02T21:45:09+03:00
  Много образно!
• RainaVakova

  2019-09-02T12:34:56+03:00
  Благодаря, Георги!
• генек (Георги Коновски)

  2019-09-02T11:31:56+03:00
  Хареса ми.
• RainaVakova

  2019-09-01T22:47:27+03:00
  Благодаря ви, момичета!
  Краси, права си!"обозренито на едного не заема крилата си другиму"
• limeruna (Йоана)

  2019-09-01T20:57:52+03:00
  Интересно свързани образи, мисли, емоция в най-чист вид. Все някъде трябва да бъдем, за да има хоризонт, а зад него - и вечност! Приказни картини има тук
• palenka (П Антонова)

  2019-09-01T20:48:44+03:00
  И всичко изброено е частица от вечността, много ми хареса!
• ИнаКалина

  2019-09-01T20:45:01+03:00
  "... нагазил до колене...
  прилива на топлата ми сянка." - топлина в неизбежността, това почувствах. "Всеки от вас следва да бъде сам в своето познание... защото обозренито на едного не заема крилата си другиму". Така си обяснявам самотата, която наднича, през процепа на мидичката. Благодаря, Райне!
• RainaVakova

  2019-09-01T20:20:56+03:00
  Много красиво, Краси! Благодаря ти...
• ИнаКалина

  2019-09-01T19:36:59+03:00
  Незбежно като минало
  събира бъдещето днес,
  на пътя стъпките,
  на вятъра посоките
  и мъката на бурята.
  Когато коренът дълбае по-надолу, цветът на розата целува слънцето.