Неизбежно като бъдеще

1.09.2019 г., 16:24 ч.

Поезия » Друга

729 7 11

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене...
прилива на топлата ми сянка.
Неизбежно като бъдеще
е очакването
на небето за птици,
на дървото за път,
на болката за рана...
Само белезите на хоризонта попиват в погледа на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неизбежно като бъдеще

Искате да прочетете повече?

Предложения