Jan 18, 2016, 12:47 PM

Неизбежност 

  Poetry » Love
533 0 0
Далече си и километри ни делят,
но те чувствам, сякаш си до мене.
И вечер, когато птиците заспят,
те мечтая тихо ... до безвремие...
Обричам се на твоя нежен глас,
щом в слушалката го чувам нощем.
И всички чувства дяволски крещят,
че те обичам, Господи! И колко още...
Наместо туй с въздишка те боля,
изтръгнала се от гърдите нежно,
а в слушалката, от другата страна,
си ти Любов, красива неизбежност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??