18 ene 2016, 12:47

Неизбежност 

  Poesía » De amor
522 0 0
Далече си и километри ни делят,
но те чувствам, сякаш си до мене.
И вечер, когато птиците заспят,
те мечтая тихо ... до безвремие...
Обричам се на твоя нежен глас,
щом в слушалката го чувам нощем.
И всички чувства дяволски крещят,
че те обичам, Господи! И колко още...
Наместо туй с въздишка те боля,
изтръгнала се от гърдите нежно,
а в слушалката, от другата страна,
си ти Любов, красива неизбежност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??