Неизбежност
Нощницата ми се вее недоспала,
по гънките на домашната спирала
се сипе дъжд от озверели грижи.
Всичко покрай мен замислено се движи,
дори телевизорът се опитва да ме докосне.
Не сега и може би - не после,
но все някой ще ме измъкне от тая спирала,
от тая неизбежност озверяла,
от страха и вината, и от самотата на мига,
от съпричастието на морето и брега...
Все някой или нещо ще ме изсипе обратно,
ще ме покрие с покритие златно
от нежност, милост, добрина -
без угризения и чувство за вина.
Все някой, някой или нещо...
Мисълта ми изригва ужасно горещо.
© Люска Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво си го нарисувала,Люси!"Все някой или нещо ще ме изсипе обратно,
ще ме покрие с покритие златно
от нежност, милост, добрина -
без угризения и чувство за вина." -
Прекрасно е,Дуди!Винаги нещо ще ни изважда от спиралата на ежедневието,ако не ние ще си го намерим!С обич:Ая
-
Как и го казала само!
...Все някой, някой или нещо...
и все без вина...Браво!
с обич, Люска.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисълта ми изригва ужасно горещо.
!!!
без угризения и чувство за вина.
Поздрави!