Oct 20, 2011, 4:39 PM

Неизказана обич 

  Poetry » Other
526 0 4
Тревясал е дворът, мазилка се рони
от къщата -
сякаш от мъка сломена.
Висят на стената самотни икони,
по пода е плъзнала плесен зелена.
И няма ги стари, грижовни стопани
пак щерка да срещнат
и с радост прегърнат.
Ах, някакво чудо да може да стане,
да могат за малко поне да се върнат.
Да им прошепна най-нежните думи,
които така не успях ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Random works
: ??:??