20.10.2011 г., 16:39 ч.

Неизказана обич 

  Поезия » Друга
527 0 4
Тревясал е дворът, мазилка се рони
от къщата -
сякаш от мъка сломена.
Висят на стената самотни икони,
по пода е плъзнала плесен зелена.
И няма ги стари, грижовни стопани
пак щерка да срещнат
и с радост прегърнат.
Ах, някакво чудо да може да стане,
да могат за малко поне да се върнат.
Да им прошепна най-нежните думи,
които така не успях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Предложения
: ??:??