Пристъпвам в изорани ниви,
със капка болка в лявата ръка,
с коси от нямането вечно сиви,
помазани със щипещи масла…
Ръката, ничия, лежи във скута,
опиваща се в нотен аромат,
а пулсът й бездомен пак се лута
във мислите за някой (не)познат...
Болнави стонове ридае песента,
окъпана от погледа на яростни очи,
прозряла в тях със ужас есента
и липсата на влюбените им лъчи… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up