Monny (Симона Гълъбова)
223 764
20 ene 2010, 0:54

Неизказано... 

  Poesía » De amor
756 0 10

Пристъпвам в изорани ниви,

със капка болка в лявата ръка,

с коси от нямането вечно сиви,

помазани със щипещи масла…

 

Ръката, ничия, лежи във скута,

опиваща се в нотен аромат,

а пулсът й бездомен пак се лута

във мислите за някой (не)познат...

 

Болнави стонове ридае песента,

окъпана от погледа на яростни очи,

прозряла в тях със ужас есента

и липсата на влюбените им лъчи…

 

И устните ми шепнат думи неизказани,

нечути мисли и по детски искрени мечти…

Главите ни, любими, бяха ли помазани?...

Чух за последно как душата ми ехти!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??