Неизкупеният грях
Всичко е съдба и е планирано
преди да се родя на този свят.
Във времето е всичко закодирано
и носи ме в посока то назад...
Къде отивам? До къде ще стигна?
Началото стремглаво търся аз.
Насън и яве тичам без да мигна
през пояси горещи и през мраз...
Какво е туй, което ме привлича?
И някой ме понесе на крила.
Преди да мога да възкликна, вече
в Едемската градина бях дошла.
Не беше сън, а Свято откровение -
Адам и Ева гузни пред Отца.
Понесох с мене странното Видение
със техните разплакани лица.
Аз знам, че всеки плаща за греха си.
И колко ли голям е моят грях!
От Ева и Адам до днес се носи...
Затуй да го изкупя не успях.
© Стойна Димова All rights reserved.
Затуй да го изкупя не успях."
Първородният грях! Началото но общностната карма! Все още не знам, може би и никога няма да узная, как се откупва. А дали точно в него не е тръпката и Смисълът на живота. Много сериозен филисофски проблем
поставя творбата Ви! Човекът!Вечно ли живее със съзнанието за грях?
А спасението?!