10 sept 2014, 15:19

Неизкупеният грях 

  Poesía » Otra
361 0 8

                                               Неизкупеният грях

 

 

                                  Всичко е съдба и е планирано

                                  преди да се родя на този свят.

                                  Във времето е всичко закодирано

                                  и носи ме в посока то назад...

 

                                  Къде отивам? До къде ще стигна?

                                  Началото стремглаво търся аз.

                                  Насън и яве тичам без да мигна

                                  през пояси горещи и през мраз...

 

                                  Какво е туй, което ме привлича?

                                  И някой ме понесе на крила.

                                  Преди да мога да възкликна, вече

                                  в Едемската градина бях дошла.

 

                                 Не беше сън, а Свято откровение -

                                 Адам и Ева гузни пред Отца.

                                 Понесох с мене странното Видение

                                 със техните разплакани лица.

 

                                 Аз знам, че всеки плаща за греха си.

                                 И колко ли голям е моят грях!

                                 От Ева и Адам до днес се носи...

                                 Затуй да го изкупя не успях.

                                

 

                                

 

                                

                               

                                

                              

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "От Ева и Адам до днес се носи...
    Затуй да го изкупя не успях."
    Първородният грях! Началото но общностната карма! Все още не знам, може би и никога няма да узная, как се откупва. А дали точно в него не е тръпката и Смисълът на живота. Много сериозен филисофски проблем
    поставя творбата Ви! Човекът!Вечно ли живее със съзнанието за грях?
    А спасението?!
  • Много хубаво стихо,Стойна!Харесах и го оценявам по достойнство!
    Привет от мен и хубав ден!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Ние искаме всичко да знаем, но само Един е този, който го знае и всичко зависи от Него.
    Поздрав за тебе,Дочка!
  • Написано е някъде-на челото
    или пък на дланта. Кой знае?
    Съдбата винаги стои зад смелите,
    които не престават да мечтаят...
  • Благодаря ти, Таня!Близките по дух интуицията ги свързва.
    Поздравявам те!
  • Всичко е съдба и е планирано
    преди да се родя на този свят....

    Да, всички ние сме направили своя избор преди да се родим, сега остава само да си спазим споразуменията.

    Много ми хареса стиха!
  • Благодаря ти,Василена - радвам се,че се запознахме!Поздрав!
  • Харесах творбата ти, всички сме грешни.
    Привет!
Propuestas
: ??:??