Нежна е пръстта
Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева.
Рони се. Попива. Гръм. Порой. Вода.
Яростта върлува, раждайки дъга.
И това ще мине, но не знам кога.
Гонят се в улука светлите сълзи
и сълзи пролука в тъмните коси
на върбите, свели клонки и листа.
Силна е земята. Нежна е пръстта.
Пулсът ѝ отмерва времето напред.
Някъде записват вечния сюжет.
Аз не искам много. Само миг поне,
ала да е с теб под нашето небе.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиви, силни думи!
-
Благодаря Ви!
-
Много ми хареса и една по-нова стилистика, по- различна от предишните- имам предвид ритмиката. Wali /Виолета Томова/
-
Ромоли като рекичка в полето.Харесах!
-
Красиво е, Лина!
-
Прекрасно е..., останах без думи!
Поздрави! -
Много е хубаво.
-
Ех,Лина,разведри облаците,за което съм много благодарна!Поздрави!
-
Чудесен стих!
-
Красива поезия! Поздрави Лина!
-
Прекрасно е!!
-
Много хубаво, чудесен ритъм
и настроение...
-
Много ми хареса! Лее се като песен!
-
Жанет, нека тогава... да е под днешното небе Благодаря Ти!*
-
Нямам такова мигче, но имам усмивки, за теб -
Брилянтен ритъм!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
