8 мая 2016 г., 15:28

Нежна е пръстта 

  Поэзия
498 0 15

Знам защо се сипе пролетния дъжд.

Плачещият облак срещам не веднъж.

Той прикрива с длани моето лице

сякаш за да брани радостта с ръце.

 

В шепите му хлипа крехка синева.

Рони се. Попива. Гръм. Порой. Вода.

Яростта върлува, раждайки дъга.

И това ще мине, но не знам кога.

 

Гонят се в улука светлите сълзи

и сълзи пролука в тъмните коси

на върбите, свели клонки и листа.

Силна е земята. Нежна е пръстта.

 

Пулсът ѝ отмерва времето напред.

Някъде записват вечния сюжет.

Аз не искам много. Само миг поне,

ала да е с  теб под нашето небе. 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??