Седя сама в полумрака,
а часовникът до мене трака,
отмерва последните секунди
от живота ми сломен.
Ех... отмина още един жалък ден
Наближава полунощ...
часът на моята смърт, изпълнена с "разкош".
Стрелките се придвижват призрачно във мрака...
настъпва сетния ми час.
И ето... ножчето проблясва на лунна светлина
и прерязва вена една,
а кръвта бликва топла и чиста, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up