22.06.2008 г., 23:25 ч.

Нежна смърт 

  Поезия » Друга
1061 0 3
Седя сама в полумрака,
а часовникът до мене трака,
отмерва последните секунди
от живота ми сломен.
Ех... отмина още един жалък ден
Наближава полунощ...
часът на моята смърт, изпълнена с "разкош".
Стрелките се придвижват призрачно във мрака...
настъпва сетния ми час.
И ето... ножчето проблясва на лунна светлина
и прерязва вена една,
а кръвта бликва топла и чиста,
и ето, моята душа
отлита към нещастната луна.
А безжизненото ми тяло
лежи на земята студено и умряло.
Само лунен лъч осветява бялото, студено, мъртвешко лице,
а кръвта продължава да тече
от изстиналото тяло,
лежащо там на земята в мрака...
безжизнено и умряло!!!

© Гери Нешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??