Тихичко пристъпва тя

и те хваща за ръка,

обещава ти, че ще е тук,

когато нямаш никой друг.

Знаеш, ще те подкрепи,

когато искаш нещо ти.

Знаеш, ще те утеши,

когато плачеш до зори.

Знаеш колко скъпа ти е тя,

обича те - не е лъжа;

и знаеш колко я боли,

когато я отблъснеш ти -

очите й в сълзи креят,

по лицето й се леят,

сърцето й от мъка стене,

но да прощава има време.

Благородно се усмихва тя

и преглъща своята тъга.

Така във мрака на нощта,

тя стъпва боса във ръжта,

готова да страда сама,

но теб да топли с любовта.