Тихичко пристъпва тя
и те хваща за ръка,
обещава ти, че ще е тук,
когато нямаш никой друг.
Знаеш, ще те подкрепи,
когато искаш нещо ти.
Знаеш, ще те утеши,
когато плачеш до зори.
Знаеш колко скъпа ти е тя,
обича те - не е лъжа;
и знаеш колко я боли,
когато я отблъснеш ти -
очите й в сълзи креят,
по лицето й се леят,
сърцето й от мъка стене,
но да прощава има време.
Благородно се усмихва тя
и преглъща своята тъга.
Така във мрака на нощта,
тя стъпва боса във ръжта,
готова да страда сама,
но теб да топли с любовта.
© Лиза Всички права запазени