Feb 25, 2011, 9:13 PM

Нежно тихи утрини 

  Poetry » Love
754 0 2
Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода.
И АЗ
застивам върху този тънък слой от образ,
неизпарен от утринни мъгли
върху мост, потънал в двата бряга безтегловно,
на струни тежки окачен,
провесен върху ерозия на времето -
унищожителна: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян All rights reserved.

Random works
: ??:??