Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода.
И АЗ
застивам върху този тънък слой от образ,
неизпарен от утринни мъгли
върху мост, потънал в двата бряга безтегловно,
на струни тежки окачен,
провесен върху ерозия на времето -
унищожителна: ...